Кръвна връзка - Страница 80

Какво ли друго е извършил, след като е бил толкова отчаян?

Макс се заинтересува от още един появил се факт. Може би не бе толкова важен, но той старателно го отбеляза. Това бе сметка за покупката на чифт обувки за катерене. Макс се позамисли, защото алпинизмът не съответстваше на представата му за Шарл Мартел като мъж, контролиран толкова строго от жена си, че, дори не му бе позволено да има собствена банкова сметка, нито пък кредитна карта и бе принуден да открадне, за да направи капиталовложение.

Не, Макс не можеше да си представи, че Шарл Мартел би могъл да се изправи срещу предизвикателствата на планината. Обърна се отново към компютрите.

„Сметката, която ми показахте вчера, бе издадена от магазина за спортни стоки. Бих искал да видя какво представлява по-точно.“

„Разбира се.“

Сметката изскочи на екрана пред него. Това бе квитанцията за обувките. Номер 36 А. Размер за жена. Значи Елен Рофи-Мартел е била тази, която се е катерила из планината.

А Сам Рофи бе загинал в планината.

ГЛАВА 42

Улица „Арменго“ бе тиха парижка улица, от двете страни на която бяха разположени едноетажни и двуетажни хубави частни домове с островърхи ламаринени покриви. Сред всичко наоколо се извисяваше сградата на 26 — осеметажна, съвременна постройка от стъкло, стомана и бетон, в която се помещаваше главната квартира на Интерпол, централата за събиране на информация относно криминалните деяния по цял свят.

Инспектор Макс Хорнунг разговаряше с компютъра, поставен в огромната, снабдена с климатична инсталация зала на приземния етаж, когато в помещението влезе един от служителите и каза:

— Горе прожектират едно „гадно“ филмче. Искаш ли да го видиш?

Макс вдигна глава и отговори:

— Не знам. Какво значи „гадно филмче“?

— Ела и ще видиш.

В голямата зала за прожекции на третия етаж на сградата се бяха разположили петнадесетина мъже и жени. Те бяха служители на Интерпол, полицейски инспектори от френската полиция „Сюрете“, цивилни агенти и неколцина униформени полицаи.

Пред празния екран в дъното на залата стоеше Рене Алмаден, заместник-началник на Интерпол, и обясняваше нещо. Макс влезе и си намери място на последния ред.

Рене Алмаден продължи:

— … през последните години се носеха непрекъснато слухове за „гадни“ филмчета — порнографски филми, в които накрая, след сексуалния акт, убиват жертвата пред камерата. Нямаше никакви доказателства, че подобни филми наистина се правят. Причината, разбира се, е очевидна. Подобни филми не се правят за широката публика. Правят ги, за да бъдат показвани при закрити прожекции пред богати хора, изпитващи удоволствие, по някакъв свой извратен и садистичен начин. — Рене Алмаден внимателно свали очилата си. — Както вече споменах, това бяха само слухове и предположения. Обаче сега нещата са различни. След малко ще видите на живо такъв филм. — Публиката се раздвижи нетърпеливо.

— Преди два дни в Паси бе ударен от кола пешеходец, който носел дипломатическо куфарче. Последният починал на път за болницата. Самоличността му все още не е установена. Френската полиция открила в куфарчето му филмова ролка и я предала на лабораторията, където филмът бил проявен. — Той даде знак и лампите започнаха да гаснат. Филмът започна.

Русото момиче едва ли беше на повече от осемнадесет години. Човек изпитваше странно чувство, докато гледаше младото лице и напъпилото женско тяло, докато тя правеше орален секс, федерос и разни други сексуални игри с едрия мъж в леглото. Камерата се приближи, за да покаже в едър план проникващия в тялото й огромен пенис, а после показа отново в кадър лицето й. Макс Хорнунг никога не бе виждал лицето й досега. Но той бе виждал нещо, което му се струваше познато. Погледът му се прикова върху панделката, която момичето бе вързало около шията си. Тя му напомняше за нещо. Червена панделка. Къде? Момичето на екрана бавно започна да се възбужда, после достигна до оргазъм, а пръстите на мъжа се увиха около шията й и започнаха да стискат. Изразът на лицето й се променяше от любовен екстаз към ужас. Тя се опитваше с все сила да се отскубне, но ръцете на мъжа стискаха силно и в мига, в който получи оргазъм, момичето умря. Камерата се приближи отново към лицето й. Филмът свърши. Лампите изведнъж светнаха. Макс успя да си спомни откъде му е позната панделката.

Тя бе същата като на изваденото от реката в Цюрих момиче.

В главната квартира на Интерпол в Париж започнаха да пристигат телеграми от цяла Европа в отговор на спешното запитване. Съобщиха за още шест подобни убийства: в Цюрих, в Лондон, в Рим, в Португалия, в Хамбург и в Париж.

Рене Алмаден се обърна към Макс:

— Описанията съвпадат съвсем точно. Жертвите са руси, от женски пол и млади; удушени са по време на полов акт и телата им са голи, с изключение на червените панделки около шиите им. Имаме работа с масов убиец. Някой, който е достатъчно богат, за да пътува навсякъде, или пък плаща достатъчно на някого, за да му прави филмите.

В кабинета влезе облечен в цивилни дрехи човек и съобщи:

— Имахме малко късмет. Филмовата лента е произведена от една малка фирма в Брюксел. Точно с тази партида са имали някакви проблеми с баланса на цветовете, поради което лесно могат да я идентифицират. В момента подготвяме списъка на клиентите, които са закупили от тази ленти.

— Бих искал да видя списъка, когато го направите — каза Макс.

— Разбира се — обеща Рене Алмаден и се загледа в дребничкия детектив. Макс Хорнунг не приличаше на нито един от детективите, които бе виждал досега.