Кръвна връзка - Страница 76

— Все още ли ходиш с оня вестникар?

— Разбира се. Ще се оженим в момента, в който Тони получи развод.

— Мария, искам да ми направиш една услуга.

Мария Мартинели й се обади след по-малко от час.

— Получих информацията, която ти трябва. Онзи банкер, който се е опитвал да изнесе пари от Италия, попаднал в клопка. Тони каза, че някакъв човек подкупил граничарите.

— Успял ли е да разбере името на този човек?

— Иво Палаци.

Инспектор Макс Хорнунг бе направил интересно откритие. Той научи, че експлозията в „Рофи и синове“ не само е била умишлено извършена, но и че е била причинена от експлозива „Рилар X“, произвеждан изключително за нуждите на армията. Макс бе заинтригуван от факта, че „Рилар X“ се произвежда в една от фабриките на „Рофи и синове“. Необходимо му бе само едно телефонно обаждане, за да разбере коя е фабриката. Намираше се в околностите на Париж.

Точно в четири часа следобед хер Юлиус Бадрут отпусна ъгловатото си тяло на стола и започна без предисловия:

— Колкото и да ни се иска да ви помогнем, мис Рофи, боя се, че трябва да дадем предимство на отговорността ни към притежателите на акции.

„Подобни изказвания — каза си Елизабет — банкерите правят пред вдовици и сираци преди да обявят ипотеките им за просрочени.“ Но този път тя бе подготвена за срещата с хер Бадрут.

— Ето защо нашият съвет на директорите ме упълномощи да ви уведомя, че банката ни настоява за незабавното погасяване на заемите, направени от „Рофи и синове“.

— Казахте ми, че разполагам с деветдесет дни — забеляза тя.

— За съжаление положението се влоши. Трябва да ви съобщя също така, че и другите банки, с които работите, са взели същото решение.

След като банките отказваха да й помогнат, вече нямаше никакъв начин да запази компанията в свои ръце.

— Съжалявам, че трябваше да ви съобщя такава неприятна новина, мис Рофи, но реших, че мой дълг е да ви уведомя лично.

— На вас, разбира се, ви е известно, че „Рофи и синове“ е все още много силна и стабилна компания.

Хер Юлиус Бадрут кимна само веднъж с глава.

— Разбира се. Компанията е огромна.

— И въпреки това няма да ни дадете повече време.

Хер Бадрут я погледна за момент, а после отговори:

— В банката смятаме, че проблемите ви са разрешими, мис Рофи, но… — Той се поколеба дали да продължи.

— Но не вярвате, че има кой да ги разреши, нали така?

— Боя се, че сте права — отговори той и се надигна.

— А какво бихте казали, ако някой друг стане президент на „Рофи и синове“? — попита Елизабет.

Той поклати глава.

— Обсъждали сме и тази възможност. Не смятаме, че някой от сегашните членове на Управителния съвет е способен да се справи напълно с…

— Аз имах предвид Рийс Уйлямс — прекъсна го Елизабет.

ГЛАВА 38

Полицаят Томас Хилър от патрулното отделение по Темза беше в ужасно състояние. Сънлив, гладен, вбесен и мокър, той не можеше да определи кое го дразни най-много.

Спеше му се, защото годеницата му Фло го бе държала буден през цялата нощ, за да му се кара; гладен беше, защото след като Фло най-после спря с крясъците си, той вече бе закъснял за работа и не му бе останало време да хапне; вбесен бе, защото тя не му бе дала да я пипне; а беше мокър, защото десетметровата полицейска моторница, с която се движеше, бе направена за работа, а не за удобство и усилващият се вятър вкарваше дъжда в кабинката, в която се бе скрил. Речното отделение покриваше петдесет и четири мили по течението на Темза от Дартфърд крийк до моста „Стейнс“ и обикновено полицаят Хилър обичаше патрулните дежурства. Но не и когато бе в подобно състояние. Проклети жени! Представи си голата Фло в леглото и огромните й гърди, които се повдигаха и спускаха, докато му се караше. Погледна часовника си. Още половин час и отвратителната обиколка щеше да свърши. Моторницата бе завила и се насочваше обратно към кея „Ватерло“. Хилър вече се питаше какво да направи най-напред: да се наспи, да се наяде или да скочи в леглото с Фло. „А може и трите наведнъж“ — каза си той. Потърка очи, за да прогони дрямката, и се загледа в калните води на придошлата от дъжда река.

Пред очите му се мярна нещо неопределено. То приличаше на огромна бяла риба, плуваща с корема нагоре, и първата мисъл на полицая Хилър бе, че ако я измъкнат на борда, целите ще се овонят от нея. Тя бе на около десет ярда от десния борд и лодката вече се отдалечаваше. Ако вземеше да се обади, проклетата риба щеше да го забави да си тръгне. Щеше да се наложи да спрат и да я търсят наслуки, а после или да я качат на лодката, или да я закачат на буксир. Каквото и да направеха, то щеше да го забави да се прибере при Фло. Е, няма нужда да докладва. Ами ако не е видял нищо? Ами ако…? Лодката продължаваше да се отдалечава.

Полицаят Хилър извика:

— Сержант, някаква риба се влачи по реката на двайсет градуса от десния борд. Прилича ми на голяма акула.

Мощният дизелов мотор от сто конски сили изведнъж намали оборотите и лодката започна да забавя ход. Сержант Гаскинс дойде към десния борд.

— Къде е? — попита той.

Неясният предмет бе изчезнал зад пелената от дъжда.

— Ей там беше.

Сержант Гаскинс се двоумеше. Той също искаше да се прибере по-бързо. Не му се щеше да се занимава с проклетата риба.

— Мислиш ли, че може да е опасна за корабите? — попита той.

На полицая Хилър му се искаше да излъже, но не можа да се пребори със себе си.

— Да — отвърна той.

Патрулната лодка направи обратен завой и се насочи към мястото, където бяха забелязали за последен път предмета. Той изскочи внезапно, почти под носа на лодката, а двамата полицаи зяпнаха втрещени. Под тях плуваше тялото на младо русо момиче.