Кръвна връзка - Страница 57

— Добре. Вече сме готови. Действие!

Започна с „околосветското пътуване“: усърдна работа с езика и устните по ушите и шията, спускане надолу през гърдите и корема, с целувки в кръг по слабините и около пениса, после — по двете бедра и чак до пръстите на краката и леко смукване на всеки пръст. Забеляза, че започва да се възбужда. Обърна го да легне по корем и започна да движи езика си отзад по тялото му. Движеше го бавно, сръчно, откривайки всички ерогенни зони и чувствителни местенца, като ги обработваше внимателно. Мъжът бе вече напълно възбуден и твърд като камък.

— Влез в нея — нареди операторът.

Мъжът се обърна, намести се върху нея и разтвори бедрата й. Пенисът му бе достигнал огромните си размери, а когато проникна в нея, Хилди забрави предишните си страхове. Усещането бе неописуемо.

— Мушни ми го, скъпи! — извика тя.

Мъжът бе проникнал много навътре в нея, поклащайки се напред-назад и Хилди започна да се движи в такт с тялото му, като хълбоците й се гърчеха все по-бързо и по-бързо. В далечния край на стаята зрителят седеше наведен напред и не изпускаше нито едно движение. Момичето притвори очи. „Но тя ще развали всичко!“

— Очите й! — извика зрителят.

Режисьор-операторът извика:

— Offne die Augen!

Хилди стреснато отвори очите. Гледаше мъжа върху себе си. Добър бе. Точно такъв секс й харесваше. С твърд и проникващ дълбоко пенис. Партньорът й вече се движеше по-бързо и тя започна да му отвръща в такт. Обикновено не стигаше до оргазъм, освен когато се любеше с приятелката си. С клиентите винаги се преструваше, а те изобщо не усещаха измамата. Но операторът я бе предупредил, че ако не стигне до оргазъм, няма да си получи премията. Така че се отдаде напълно на акта и започна да си мисли за всичките хубави дреболии, които щеше да си купи с парите. Усети, че кулминацията наближава.

— По-бързо! — извика тя. — По-бързо!

Тялото й започна да се свива в конвулсии.

— Ох, сега! — изписка Хилди. — Сега! Сега!

Зрителят кимна и операторът изкрещя:

— Хайде!

Ръцете на мъжа обхванаха шията на момичето. Огромните му пръсти се свиха върху гръкляна и започнаха да стискат. Тя го погледна в очите и погледът му я изпълни с ужас. Опита се да извика, но не можеше да си поеме дъх. Започна отчаяно да се мъчи да се освободи, като тялото й се тресеше в дивите спазми на оргазъма й, но той я държеше здраво. Нямаше никакво спасение.

Зрителят седеше и поглъщаше всичко, опиянен от удоволствието да гледа в очите на умиращата, получила наказанието си.

Тялото на момичето потръпна още веднъж, а после утихна.

ГЛАВА 23

Цюрих

Понеделник, 4 октомври

10:00 часа

Когато Елизабет влезе в кабинета си, намери върху бюрото запечатан плик, адресиран до нея и с надпис „Строго поверително“. Разпечата го и извади доклад от химическата лаборатория. Подписан бе от Емил Йопли. Докладът бе пълен с технически термини и тя го прочете, без да го разбере. После го прочете отново. И още веднъж. Четеше все по-бавно. Когато най-после разбра смисъла на прочетеното, позвъни на Кати:

— Ще се върна след един час.

Тръгна да търси Емил Йопли.

Той бе висок, около тридесет и пет годишен, със слабо, луничаво лице и плешива глава, ако не се смяташе един светлочервен кичур. Въртеше се неспокойно и като че ли не бе свикнал да приема посетители в малката си лаборатория.

— Прочетох доклада ви — започна Елизабет. — Но в него има доста неща, които не разбирам. Помислих си, че може да ми ги обясните.

Смущението на Йопли моментално изчезна. Наведе се напред, с уверен и спокоен вид и започна бързо да говори:

— Експериментирам с метод за забавяне на бързото обособяване на колагените, като използвам микозни полизахариди и ензимни блокиращи техники. Колагенът, естествено, е основната протеинова съставка на всички съединителни тъкани.

— Естествено — съгласи се Елизабет.

Дори не се опитваше да разбере изброяваните от Йопли технически подробности. Разбираше само, че разработваният от него проект би могъл да забави процеса на стареене. Идеята бе изумителна.

Седеше неподвижно и го слушаше, мислейки си какво би означавало всичко това за коренната промяна на човешкия живот на земята. Според твърденията на Йопли нямаше причина човек да не може да живее до сто, сто и петдесет години, а и до двеста години.

— Няма дори да е необходимо да се използват инжекции — заяви Йопли. — По моя метод съставните части на препарата могат да се приемат чрез устата във вид на хапчета или капсули.

Възможностите бяха невероятни. Ефектът би бил равен на социална революция. И милиарди долари за „Рофи и синове“. Щяха да го произвеждат сами, а и да продават лицензи на други компании. Трудно би се намерил човек, прехвърлил петдесетте, който да не поиска да вземе хапче, запазващо младостта му. Елизабет едва прикриваше обзелото я вълнение.

— Докъде сте стигнали с работата си по проекта?

— Както съм посочил в доклада, през последните четири години правя опити с животни. Всички резултати напоследък са положителни. Вече сме почти готови да го изпробваме и с хора. — Ентусиазмът му й харесваше.

— Кой друг знае за проекта? — попита Елизабет.

— Баща ви знаеше. Провежда се при най-строга секретност, което означава, че докладвам само на президента на компанията и на един от членовете на съвета.

Елизабет усети внезапен хлад.

— Кой от членовете?

— Мистър Валтер Гаснер.

Елизабет замълча за малко.

— Отсега нататък — реши тя — искам да се отчитате пред мен. Само пред мен.

— Да, мис Рофи — отговори изненадано Йопли.