Кръвна връзка - Страница 56

— Трябва да разберете, мис Рофи — внимателно започна той, — че репутацията на една фармацевтична фирма е също толкова важна, колкото и продукцията й.

Кой бе й казвал подобно нещо вече? Баща й? Алек? Спомни си, че бе го чувала от Рийс.

— Продължавайте.

— Проблемите ни придобиват прекалено голяма известност. Светът на бизнеса е джунгла. Ако конкурентите усетят, че си ранен, те са готови да те убият. — Поколеба се, преди да добави: — Решили са да ни убият.

— С други думи — отвърна Елизабет, — банките на конкурентите ни заедно с нашите банкери.

Поздрави я с кратка усмивка.

— Точно така. Банките разполагат с ограничени фондове за заеми. Ако решат, че лицето А представлява по-малък риск от лицето Б…

— И така ли смятат?

Краус прокара нервно пръсти през косата си.

— След смъртта на баща ви хер Юлиус Бадрут няколко пъти ми се обади по телефона. Той оглавява банковия консорциум, с който работим.

— И какво иска хер Бадрут? — Знаеше какво ще последва.

— Искаше да знае кой ще бъде новият президент на „Рофи и синове“.

— Знаете ли кой е новият президент? — попита Елизабет.

— Не, мадам.

— Аз. — Гледаше го внимателно, докато той се опитваше да прикрие изненадата си. — Какво мислите, че ще се случи, когато хер Бадрут научи новината?

— Ще ни спрат кранчето — избъбри Уилтън Краус.

— Ще поговоря с него — реши Елизабет. Облегна се на стола и се засмя. — Искате ли да пиете кафе с мен?

— Ами това… това е много мило от ваша страна. Да, благодаря ви.

Елизабет го наблюдаваше как се отпуска все повече. Усетил бе, че го е поставяла на изпитание, а сега бе сигурен, че е издържал проверката.

— Бих искала да чуя вашия съвет — подхвърли Елизабет. — Ако вие сте на моето място, мистър Краус, какво бихте направили?

Зае отново позата на покровител.

— Е — самоуверено каза той, — всичко е много просто. „Рофи и синове“ има огромни активи. Ако продадем една значителна част на борсата, можем лесно да се сдобием с достатъчно средства, за да изплатим заемите си към банките.

Сега вече й бе ясно на чия страна стоеше той.

ГЛАВА 22

Хамбург

Петък, 1 октомври

02:00 часа

Вятърът духаше откъм морето, а въздухът в ранната утрин бе хладен и влажен. Улиците в хамбургския район Реепербан бяха изпълнени с туристи, желаещи да вкусят от забранените удоволствия в града на греха. Реепербан задоволяваше всички възможни вкусове. Алкохол, наркотици, момичета или момчета — човек можеше да получи всичко на съответна цена.

На главната улица се намираха ярко осветените барове, предлагащи компаньонки, а на „Гросе Фрайхайт“ бяха разположени заведения с долнопробен стриптийз. Следващата пряка бе затворената за автомобили „Хербертщрасе“, от двете страни на която по прозорците на партерните жилища седяха проститутки, показващи атрибутите си през нищо не прикриващите леко замърсени нощници. Реепербан бе огромен пазар, предлагащ човешка плът, на който можеш да си избереш всякакво парче месо, стига да си платежоспособен. За пуританите в секса се предлагаше традиционният начин за правене на любов; за предпочитащите малко разнообразие имаше орален секс, федерос и содомия. В Реепербан можеш да си платиш за дванайсетгодишно момче или момиче или пък да се любиш с майка и дъщеря едновременно. Ако пък имаш по-различен вкус, можеш да наблюдаваш сношение между жена и огромен датски дог или да те шибат с камшик, докато стигнеш до оргазъм. На някоя от оживените улички можеш да си наемаш беззъба старица за орален секс, но можеш и да си поръчаш оргия в спалня с много огледала и с толкова момичета или момчета, колкото са ти необходими за задоволяване на страстта ти. В Реепербан се гордееха, че имат по нещо за всекиго. По тротоарите обикаляха млади проститутки с къси поли и впити блузи, предлагайки се по един и същи начин на мъже, жени или девойки.

Операторът мина бавно по улицата и привлече вниманието на дузина момичета и ярко начервени момчета. Никое от тях не му правеше впечатление, докато не попадна на момиче на не повече от осемнайсет години. Беше руса. Бе се облегнала на стената и говореше с приятелка. Когато я наближи, тя се обърна към него и му се усмихна:

— Искаш ли да се позабавляваш, миличък? Аз и моята приятелка можем да ти покажем някои удоволствия.

Мъжът я огледа и отвърна:

— Само с тебе.

Другото момиче сви рамене и си тръгна.

— Как се казваш?

— Хилди.

— Искаш ли да се снимаш във филми, Хилди? — попита операторът.

Младото момиче го изгледа хладно.

— Господи! Да не искаш да ми пробутваш тъпите холивудски лайна?

— Не, не — успокои я с усмивка той. — Наистина ти правя предложение. За порнофилм. Правя го за един приятел.

— Ще ти струва петстотин марки. Плащането — предварително.

— Добре.

Момичето веднага съжали, че не е поискало повече. Е, ще намери някакъв начин да получи допълнителна премия от него.

— И какво трябва да правя? — попита Хилди.

Хилди бе неспокойна.

Лежеше гола и отпусната върху леглото в оскъдно обзаведената стая, наблюдаваше тримата мъже и си мислеше, че тук има нещо нередно. Животът й на улиците на Берлин, Мюнхен и Хамбург бе изострил сетивата й. Бе се научила да се осланя на инстинкта си. А у тия мъже имаше нещо, което не й вдъхваше доверие. Искаше й се да си тръгне, преди да започнат каквото и да е, но вече бяха й дали петстотин марки и бяха обещали още петстотин, ако се представи добре. Щеше да се представи добре. Бе професионалистка и се гордееше с работата си. Обърна се към голия мъж, който лежеше в леглото до нея. Беше як и добре сложен, но нямаше никакви косми по тялото си. Хилди се дразнеше от лицето му. Прекалено стар бе за такъв филм. Но най-много се безпокоеше от зрителя, който тихо седеше в другия край на стаята. Той бе облечен в дълго палто, широкопола шапка и носеше тъмни очила. Хилди дори не можеше да каже дали е мъж или жена. Излъчването му бе слабо. Тя опипа с пръсти червената панделка около врата си, като се чудеше защо ли я бяха накарали да си я сложи. Операторът каза: