Кръвна връзка - Страница 45

— Съгласен съм. Напоследък пресата доста ни критикуваше — изръмжа Шарл.

— Защо? — обърна се към него Елизабет.

— Компанията в момента е изправена пред доста необичайни проблеми, Лиз — намеси се Рийс. — Срещу нас има заведени дела, правителството извършва разследване, а и някои от банките ни притискат. Важното в случая е, че всички тези действия са неблагоприятни за нашия авторитет. Хората купуват фармацевтични продукти, защото имат доверие на компанията, която ги произвежда. Ако загубим тяхното доверие, губим и клиентите си.

— Няма неразрешими проблеми — обади се успокоително Иво. — Важното сега е да реорганизираме незабавно компанията.

— Как? — попита Елизабет.

— Като продадем акциите на борсата — обясни Валтер.

— По този начин можем да се погрижим за всичките си банкови заеми и да ни останат достатъчно пари за… — не довърши изречението си Шарл.

Елизабет погледна към Алек.

— Съгласен ли си с това?

— Всички сме съгласни, Елизабет.

Елизабет се облегна на стола и се замисли. Рийс взе някакви документи, стана и ги поднесе пред нея.

— Приготвил съм всички необходими документи. Само трябва да ги подпишеш.

Елизабет погледна към поднесените й документи.

— И ако подпиша, какво ще стане?

— Имаме на разположение цяла дузина международни брокерски фирми, готови да образуват консорциум, гарантиращ акциите ни — намеси се Шарл. — Ще осигурят продажбата на цена, която ние ще определим. При предложение като нашето ще има покупки както от институции, така и от частни лица.

— Имаш предвид банки и застрахователни компании, нали? — попита Елизабет.

— Точно така — кимна Шарл.

— И те ще включват свои хора в Управителния съвет, така ли?

— Такава е обикновената…

— Значи на практика, те ще управляват „Рофи и синове“ — заключи Елизабет.

— Ние ще си останем в Управителния съвет — бързо се намеси Иво.

Елизабет се обърна към Шарл:

— Ти каза, че консорциумът от брокери е готов да пристъпи към действие.

— Да — кимна Шарл.

— И защо не са го направили досега?

— Не те разбирам — отвърна той със запъване.

— Ако всички са съгласни, че е най-добре за компанията да не остане чисто фамилна и да се предаде в ръцете на чужди хора, защо не е направено досега?

Настъпи неловко мълчание. Иво каза:

— Трябва да стане при пълно съгласие, кара. Всеки член на съвета трябва да даде съгласието си.

— И кой не се е съгласил? — настоя Елизабет.

Този път мълчанието бе по-дълго.

— Сам — най-после проговори Рийс.

И Елизабет изведнъж разбра какво я безпокоеше в мига, в който влезе в залата. Те всички изразяваха съболезнованията си, изненадата и скръбта си от смъртта на баща й, но в същото време в залата се усещаше атмосферата на напрегнато очакване, усещането за — странно, но думата, която й идваше на ум, бе „победа“. Бяха приготвили всички документи без нея, всичко бе готово. „Ти само трябва да подпишеш.“ Но ако това, за което настояваха, бе правилно, защо баща й се бе противопоставил? Зададе въпроса си на глас.

— Той имаше свои собствени разбирания — обясни Валтер. — Баща ти понякога можеше да бъде много упорит.

„Като стария Самуел“ — помисли си Елизабет. Никога не допускай хитрата лисица в кокошарника. Някой ден тя ще огладнее. И Сам не бе пожелал да продаде. Сигурно е имал основателна причина.

Иво заговори:

— Повярвай ми, кара, много по-добре е да оставиш всичко това на нас. Не разбираш тия неща.

— Бих искала да ги разбера — спокойно отговори Елизабет.

— Защо ти трябва да се тормозиш с това? — възрази Валтер. — Когато продадеш своя дял, ще получиш огромна сума цари, повече, отколкото можеш да похарчиш. Можеш да заминеш където си искаш и да си живееш безгрижно.

Казаното от Валтер не бе лишено от смисъл. Защо й трябва да се ангажира? Трябваше само да подпише документите, сложени пред нея, и да си отиде.

— Елизабет, само си губим времето. Нямаш никакъв избор — нетърпеливо се обади Шарл.

И точно в този момент Елизабет разбра, че има избор. Така, както баща й бе имал избор. Можеше да си тръгне и да ги остави да правят с компанията каквото искат, но можеше да остане и да разбере защо я притискат да подпише. Защото усещаше натиска им. Бе толкова силен, че бе почти болезнен. Всички в залата искаха да подпише документите.

Погледна към Рийс, без да може да разбере за какво мисли. По израза на лицето му не можеше да отгатне нищо. Елизабет погледна към Кати Ерлинг. Тя бе секретарка на Сам от дълги години. Прииска й се да поговори с нея насаме. Всички гледаха към Елизабет и очакваха да се съгласи.

— Аз няма да подпиша — реши тя. — Не сега.

Настъпи гробна тишина. После Валтер каза:

— Не те разбирам, Елизабет. — Лицето му бе посивяло. — Разбира се, че трябва да подпишеш! Всичко е уредено.

— Валтер е прав. Трябва да подпишеш — ядосано добави Шарл.

Всички заговориха в един глас, а обърканата и гневна неразбория от думи бе насочена към Елизабет.

— Защо няма да подпишеш? — настоя Иво.

Не можеше да им отговори: „Защото баща ми нямаше да подпише. Защото вие ме насилвате.“ Инстинктивно усещаше, че нещо не е наред и бе решена да разбере какво е то. Но само каза:

— Ще ми трябва още малко време, за да обмисля всичко.

Мъжете се спогледаха един друг.

— Колко време ще ти е нужно, кара? — попита Иво.

— Не знам още. Бих искала да добия по-добра представа за какво става дума тук.

Валтер избухна:

— По дяволите, ние не можем да…

— Мисля, че Елизабет е права — прекъсна го Рийс. Останалите се извърнаха към него. Рийс продължаваше: — Трябва да й се даде възможност да добие ясна представа за проблемите, пред които е изправена компанията, и тогава да реши какво да прави.