Кръвна връзка - Страница 18

Алек беше напълно против идеята й. Обичаше нежното й, топло тяло, когато се сгушеше до него в леглото. Но дълбоко в себе си усещаше, че не може да въздейства сексуално на Вивиан така, както й въздействаха други мъже. Затова и тя не го искаше в леглото си.

— Напълно те разбирам, мила.

Но настояване на Алек Вивиан остана в голямата спалня, а той се премести в една от малките стаи за гости.

В началото Вивиан ходеше в Камарата на общините и сядаше в галерията за посетители в дните, когато трябваше да говори Алек. Поглеждаше нагоре към нея и сърцето му се изпълваше с дълбока, неизразима гордост. Тя бе несъмнено най-хубавата жена сред посетителките. А после дойде денят, когато Алек завърши речта си и вдигна поглед, за да получи одобрението на Вивиан, но видя само празния й стол.

Алек смяташе себе си за виновен, че Вивиан не обичаше да стои вкъщи. Приятелите му бяха по-възрастни, прекалено консервативни за нея. Предложи й да покани младите си приятелки вкъщи и ги събра с неговите приятели. Резултатът беше катастрофален.

Алек непрекъснато си повтаряше, че когато роди, Вивиан ще се успокои и ще се промени. Но един ден, неизвестно как — Алек не искаше да знае причината, Вивиан получи инфекция във влагалището и трябваше да й се направи операция. Алек беше си мечтал за син.

Новината го потресе, но Вивиан бе съвсем спокойна.

— Не се тревожи, миличък — усмихнато подхвърли тя. — Махнаха полога, но кокошката остана.

Алек я изгледа продължително, после се обърна и излезе.

Вивиан обичаше да пилее пари. Харчете безразборно и без мярка за дрехи, бижута и коли, а Алек нямаше сърце да я спре. Повтаряше си, че е израснала в беднотия и жадува за красиви вещи. Искаше му се той да й ги купува, но за съжаление не можеше да си го позволи. Заплатата му отиваше за покриване на данъците. Богатството му лежеше в акциите на „Рофи и синове“, но те бяха с ограничен режим. Опита се да обясни това на Вивиан, но на нея й беше безинтересно. Сериозните разговори я отегчаваха. И Алек я остави да си кара както преди.

Първия път когато чу, че играе комар, бе когато Тод Майкълс — собственик на ползващия се с лоша слава хазартен клуб „Тодс“ в Сохо, го навести за разговор.

— Сър Алек, имам разписка от съпругата ви, че ми дължи хиляда лири. Имаше лош ден на рулетката.

Алек бе потресен. Възстанови парите срещу разписката, а вечерта проведе сериозен разговор с Вивиан.

— Ние просто не можем да си позволяваме подобни неща — кипеше той. — Харчиш повече, отколкото печеля.

Тя като че ли се разкайваше.

— Извинявай, ангелче. Бебенцето беше лошо.

А после отиде до него, прегърна го, като го притискаше с тялото си, и гневът му отмина.

Прекара незабравима нощ с нея в леглото. Реши, че повече няма да имат никакви неприятности.

След две седмици Тод Майкълс дойде да го посети отново. Разписката, подписана от Вивиан, вече бе за пет хиляди лири. Алек побесня.

— Защо сте й позволили кредит? — попита той.

— Тя е ваша съпруга, сър Алек — отговори любезно Майкълс. — Как можехме дай откажем?

— Аз… аз ще трябва да намеря пари — започна сър Алек. — В момента нямам толкова в брой.

— Но моля ви! Считайте го за заем. Ще платите, когато можете.

Алек почувства огромно облекчение.

— Много сте великодушен, мистър Майкълс.

Но само месец по-късно Алек научи, че Вивиан е проиграла още двайсет и пет хиляди лири и че са му сложили лихва в размер от 10 процента на седмица. Изпадна в ужас. По никакъв начин не можеше да събере толкова пари. Нямаше и нищо, което да продаде.

Къщите, красивите антики, колите — всичко принадлежеше на „Рофи и синове“. Гневът му стресна Вивиан дотам, че обеща да не залага повече. Но вече бе твърде късно. Алек бе попаднал в ръцете на лихварите кожодери. Колкото и да им даваше, Алек не успяваше да смогне да изплати дълга си. Вместо да намалява, той продължаваше да расте с всеки нов месец и това продължаваше вече почти година.

Когато гангстерите на Тод Майкълс го притиснаха за парите първия път, Алек ги заплаши, че ще се обърне към полицията.

— Имам връзки в най-висшите кръгове — бе им казал той.

Онзи се бе изсмял:

— Аз пък имам връзки в най-низшите.

А сега сър Алек седеше в „Уайт“ с този неприятен тип и трябваше да се унижава, молейки за отсрочка.

— Вече им върнах повече, отколкото взех назаем. Не могат…

— Това беше само лихвата, сър Алек — възрази Суинтън. — Все още не сте изплатили основната сума.

— Но това е грабеж — каза Алек.

Очите на Суинтън потъмняха.

— Ще предам на шефа какво сте ми казали — надигна се той.

Алек бързо го задържа.

— Недейте! Седнете, моля ви.

Суинтън бавно седна отново.

— Не използвайте подобни думи — предупреди той. — Имаше един, дето говореше така, и се намери със заковани за пода колена.

Алек бе чел за този случай. Братята Крей бяха измислили това наказание за своите жертви. А хората, с които си имаше работа Алек, бяха също толкова зли, също така безмилостни. Усети, че в гърлото му засяда буца.

— Не исках да кажа това — заизвинява се той. — Просто защото аз… нямам повече пари в брой.

Суинтън тръсна пепелта от пурата си в чашата на Алек и подхвърли:

— Притежаваш цяла връзка с акции в „Рофи и синове“, нали, мойто момче?

— Да — отвърна Алек, — но те не могат да бъдат продавани или прехвърляни. Нямат никаква стойност, докато „Рофи и синове“ не предложи акциите си на борсата.

Суинтън дръпна от пурата си.

— А ще ги предложат ли?

— Зависи от Сам Рофи. Аз… аз се опитах да го убедя.

— Опитай по-настоятелно.