Кръвна връзка - Страница 12

После пое дълбоко дъх и се качи на горния етаж, за да се подготви за гостите.

ГЛАВА 4

Буенос Айрес

Понеделник, 7 септември

15:00 часа

Автомобилната писта в прашните предградия на Буенос Айрес бе претъпкана с петдесет хиляди зрители, дошли да наблюдават основното състезание в шампионата. То се състоеше от 115 обиколки по пистата, дълга почти четири мили. Надпреварата се водеше под горещото безмилостно слънце от почти пет часа и от стартиралите трийсет коли бяха останали само няколко. Публиката стана свидетел на историческо събитие. Никога досега не бе имало подобно състезание, а вероятно и никога нямаше да има. Всички легендарни имена бяха на пистата в този ден: Крие Еймън от Нова Зеландия и Брайън Редмън от Ланкшир, Англия. Тук бе италианецът Андреа ди Амичи с „Алфа Ромео“ — Типо 33, а също и бразилецът Карлос Меко с „Мач“ — Формула 1.

Участваше също Джеки Икс от Белгия, както и шведът Райне Визел с БРМ.

Пистата приличаше на пощуряла дъга, изпълнена с вихрените червени, зелени, черни, бели и златисти машини на „Ферари“, „Бребъм“, „Макларън“ М19-А и „Лотус“ — Формула 3.

С изминаването на всяка изтощителна обиколка лидерите започнаха да отпадат. Крие Еймън бе на четвърта позиция, когато му се запушиха клапаните. Той се удари странично в купъра на Брайън Редмън, преди да успее да овладее колата си, изключвайки запалването, но и с двете коли бе свършено. Райне Визел бе на първа позиция, непосредствено следван от Джеки Икс. Когато стигна далечния завой, скоростната кутия на БРМ-а се разпадна, а акумулаторът и електрическата му инсталация бяха обхванати от пламъци. Колата започна да се върти и ферарито на Джеки Икс попадна в завихрената въздушна струя.

Публиката обезумя.

Три коли изпреварваха останалите на пистата. Хорхе Амандарис от Аржентина на волана на „Съртийс“, Хилс Хилсон от Швеция с „Матра“ и едно „Ферари“ 312 Б–2, управлявано от Мартел от Франция. Те караха превъзходно, като рискуваха по правата отсечка, не се бояха на завоите и увеличаваха преднината си.

Хорхе Амандарис излезе начело и тъй като бе аржентинец, зрителите го подкрепяха френетично. Непосредствено след Амандарис бе Нилс Нилсон, на волана на червено-бяла „Матра“, а зад него се движеше черно-златистото „Ферари“, карано от Мартел от Франция.

Френската кола бе останала почти незабелязана до последните пет минути, когато започна да излиза напред. Стигна до десета позиция, после седма и пета. И излизаше все по-напред. Публиката наблюдаваше вече как френският пилот застига движещия се на втора позиция Хилсон. Трите коли се движеха със скорост, превишаваща 180 мили в час. Подобна скорост бе опасна на писти с добре очертан профил като Брандс Хеч или Уоткинс Глен, но на по-твърдата аржентинска писта бе равносилна, на самоубийство. Край пистата застана съдия в червено сако и вдигна табела с надпис „Пет обиколки“.

Френското черно-златисто ферари се опита да задмине матрата на Нилсон от външната страна и Нилсон се отклони леко, блокирайки пътя на французина. Двете коли застигаха по вътрешната страна една немска кола и вече я натискаха да се отдръпне. Сега тя бе срещу колата на Нилсон. Френската кола леко изостана и се изтегли така, че зае тясното пространство зад немеца и матрата на Нилсон. Френският пилот рязко настъпи газта, вмъкна се в тясната пролука, принуждавайки двете коли да се отдръпнат от пътя му, и профуча напред на втора позиция. Зрителите, които бяха затаили дъх, изреваха одобрително. Маневрата бе майсторски изпълнена и опасна.

Сега начело бе Амандарис, на второ място бе Мартел, а на трето Нилсон, като оставаха още три обиколки. Амандарис бе забелязал маневрата. „Французинът е добър — помисли си Амандарис, — но не толкова, че да ме бие.“ Амандарис имаше намерение да спечели състезанието. Някъде отпред видя издигнатия знак „Две обиколки“. Състезанието почти бе завършило и победата бе негова. С крайчеца на окото си успя да забележи, че черно-златистото ферари се опитва да се изравни с него. Хвърли бърз поглед към озъртащото се, покрито с прах лице на пилота, напрегнато и изпълнено с решителност. Амандарис въздъхна. Съжаляваше, че трябва да го направи, но нямаше друг избор. Автомобилизмът не бе за спортсмени, а игра за свикналите да побеждават.

Двете коли наблюдаваха северния край на овала, където имаше висок стръмен завой — най-опасния вираж на пистата и сцената на десетина катастрофи. Амандарис хвърли още един бърз поглед към френския пилот, а после стисна здраво волана. Когато двете коли започнаха да наближават завоя, Амандарис повдигна леко крака си от газта, така че ферарито пое напред. Забеляза, че пилотът му хвърля бърз, недоумяващ поглед. После пилотът продължи да кара редом с неговата кола, попадайки в клопката му. Публиката ревеше. Хорхе Амандарис изчака, докато черно-златистото ферари се реши да го изпревари от външната страна. В този момент даде пълна газ и започна да се изтегля надясно, пресичайки пътя на французина към правата отсечка, като му оставяше единствено възможността да се забие челно в предпазния насип.

Амандарис видя внезапно настъпилия ужас върху лицето на френския пилот и прошепна безмълвно „привет“. В този миг пилотът на френската кола изви волана направо към съртиса на Амандарис. Амандарис не вярваше на очите си. Ферарито летеше право към него.

Деляха ги само три стъпки и при такава скорост Амандарис трябваше да вземе моментално решение. Откъде можеше да знае човек, че французинът е пълно куку? Следвайки рефлекса си, Амандарис изви рязко волана наляво, опитвайки се да избегне връхлитащите върху му петстотин килограма метал, и натисна рязко спирачката, така че колата на французина профуча на милиметри от него и отлетя по финалната права. Колата на Хорхе Амандарис се поднесе за миг, после остана без контрол, завъртя се бясно на пистата и започна да се преобръща, докато избухна в стълб от червени и черни пламъци.