Кръвна връзка - Страница 97

К оглавлению

97

Всичко, което стана след това, приличаше на забързаното движение на калейдоскоп. Рийс я държеше в ръцете си и я отнасяше на безопасно място, а тя се притискаше към него и не можеше да го прегърне толкова силно, колкото й се искаше.

Тя лежеше на тревата със затворени очи, а Рийс я притискаше до себе си и шепнеше:

— Обичам те, Лиз. Обичам те, скъпа моя.

Лежеше заслушана в нежния му, гальовен глас. Не можеше да каже нито дума. Погледна го в очите, почувства цялата му любов и мъка, а имаше да му казва толкова много неща. Тя бе изпълнена от чувството за вина заради всичките си ужасни подозрения. Реши да прекара остатъка от живота си, правейки всичко възможно да изтрие онова, което бе мислила за него.

Прекалено изтощена бе да мисли за това сега, прекалено уморена бе да мисли за каквото и да е. Сякаш всичко се бе случило с някой друг, на някое друго място и по друго време.

Единственото, което имаше значение, бе това, че тя и Рийс са заедно. Елизабет усещаше силните му ръце, притискащи я завинаги в обятията си, и това й бе достатъчно.

ГЛАВА 58

Струваше му се, че е влязъл в пламъците на ада. Пушекът бе станал по-гъст и изпълваше стаята с танцуващи призраци. Пламъците обгръщаха Алек, галеха косата му, а пращенето на огъня му приличаше на гласа на Вивиан, която го зовеше като покоряващата песен на сирените.

Изведнъж стана по-светло и той я видя. Тя лежеше на леглото, тялото й бе голо, с изключение на червената панделка около шията й — същата панделка, която бе носила, когато правиха любов за първи път. Тя го зовеше по име, а гласът й бе изпълнен с копнеж. И този път искаше него, а не някой друг. Той се приближи по-близо, а тя шепнеше: „Ти си единственият, когото някога съм обичала.“

И Алек й вярваше. Той бе длъжен да я накаже за всичко, което му бе сторила. Но той бе постъпил хитро — накарал бе други да плащат за греховете й. Ужасните неща, които бе извършил, бяха само заради нея. Докато се приближаваше към нея, Вивиан прошепна отново: „Ти си единственият, когото някога съм обичала, Алек“ — и той знаеше, че това е така.

Тя го обгърна с ръце и той се отпусна до нея. Държеше я в прегръдките си и телата им се сляха в едно цяло. Той проникваше в нея и бе станал част от нея. И този път бе способен да я задоволи. Усещаше удоволствие, което се превръщаше в трудно поносима и жестока болка. Чувстваше, че топлината на тялото й го изгаря, а докато гледаше с учудване панделката около шията на Вивиан, тя се превърна в оживял огнен език, който започна да го гали. Миг по-късно една от пламтящите греди на тавана се сгромоляса с трясък върху него и го превърна в горяща маса.

Алек умря, както бяха умирали другите. В любовен захлас.

info

© 1977 Сидни Шелдън

© 1993 Ленко Костов, превод от английски


Sidney Sheldon

Bloodline, 1977


Сканиране, разпознаване и редакция: Alegria, 2008


Издание:

ИК „Бард“, 1998

Оформление на корица: Петър Христов, „Megachrom“

Warner Books edition, 1977


Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9486]

Последна редакция: 2008-11-25 16:00:00

notes

1

Любезна госпожице (нем.) — Б.пр.

2

Майко мила! Съсипа ме! (ит.) — Б.пр.

3

Лайно! (ит.) — Б.пр.

4

Отвори си очите! (нем.) — Б.пр.

5

Мога ли да ви помогна с нещо? (фр.) — Бел.пр.

6

Планинска спасителна служба на Шамони (фр.) — Бел.пр.

97