Кръвна връзка - Страница 63

По този начин можеше да се открие всеки телефонен номер, откъдето са се обаждали, независимо от продължителността на разговора. Сложната апаратура бе гордостта на отдела.

Пет минути след позвъняването на Ана Гаснер инспектор Паул Ланге влезе в кабинета на началника си, майор Вагеман, носейки със себе си касетофон.

— Ще ви помоля да чуете това. — Инспектор Ланге натисна бутона. Металическият глас произнесе: „Полицията. Можем ли да ви помогнем?“

После се чу изпълнен с ужас женски глас: „Да! Да, ако обичате! Изпаднала съм в голяма беда. Изпратете веднага…“

После се чу трясък, припукване и връзката се загуби. Майор Вагеман вдигна очи към инспектора.

— Проследихте ли откъде е обаждането?

— Знаем от чие жилище са се обадили — предпазливо отвърна инспектор Ланге.

— Тогава какво чакате? — попита нетърпеливо майор Вагеман. — Обадете се да ви пратят кола и тръгвайте.

— Искам да дадете съгласието си. — Инспектор Ланге постави лист хартия върху бюрото на майора.

— По дяволите! — втренчи се майор Вагеман в него. — Сигурни ли сте?

— Да, господин майор.

Майорът погледна отново към сведението. Телефонът се водеше на името на Валтер Гаснер. Шеф на немския клон на „Рофи и синове“ — един от индустриалните гиганти в Германия.

Не бе нужно да обсъждат какви неприятности можеха да имат. Само някой идиот можеше да не разбира това. Един погрешен ход и двамата щяха да си търсят работа. Майорът се замисли за миг, а после реши:

— Добре. Проверете. Искам вие да отидете лично. И пипайте много внимателно. Ясно ли е?

— Разбрано, господин майор.

Имението на Гаснер се намираше във Ванзее — скъп квартал на югозапад от Берлин. Инспектор Ланге избра по-дългата „Хохенцолерндай“, вместо по-бързия аутобан, защото движението по нея бе по-слабо. Премина по „Клейалее“ край скритата зад ограда от бодлива тел сграда на ЦРУ, Продължи край щаба на американските войски и зави надясно по някогашния път номер 1 — най-дългото шосе в Германия, започващо от Източна Прусия и стигащо до белгийската граница. Вдясно остана Мостът на съюзниците, на който бяха разменили шпионина Абел за пилота на Ю–2 Гари Пауърс. Инспектор Ланге излезе от магистрала и пое сред гористите хълмове на Ванзее.

Къщите бяха големи и хубави. Инспектор Ланге понякога вземаше жена си в неделя и идваха насам просто за да погледат отдалече къщите и поляните.

Откри необходимия му адрес и зави по дългата алея, водеща към имението на Гаснер. То демонстрираше нещо повече от богатство, и това беше власт. Династията Рофи бе достатъчно мощна, за да сваля дори правителства. Майор Вагеман имаше право: трябваше да бъде много внимателен.

Инспектор Ланге спря пред входната врата на триетажната каменна сграда, излезе от колата, свали шапката си, натисна звънеца и зачака. Отговори му тягостна тишина, сякаш къщата бе напусната. Знаеше, че не е възможно да е празна. Позвъни отново. Никакъв звук, само потискаща тишина. Чудеше се дали да обиколи откъм задния вход, но изведнъж вратата се разтвори. На прага застана жена. Беше на средна възраст, обикновена на вид, облечена в измачкан пеньоар. Ланге помисли, че е прислужницата. Извади полицейската си карта.

— Бих искал да се видя с мисис Валтер Гаснер. Предайте й, че я търси инспектор Ланге.

— Аз съм мисис Гаснер — отговори жената.

Инспектор Ланге едва прикри изненадата си. Жената срещу него изобщо нямаше вид да е стопанката на къщата.

— Аз… Някой позвъни в полицията преди известно време — започна той.

Гледаше го с празен и незаинтересован поглед. Инспектор Ланге усети, че нещо не е наред, но не можеше да си обясни причината. Стори му се, че е изпуснал някаква важна подробност.

— Вие ли се обадихте, мисис Гаснер? — попита той.

— Да — отговори тя. — Но направих грешка.

Гласът й звучеше безжизнено и резервирано, което го обезпокои. Спомни си острия, истеричен глас, записан на касетата преди половин час.

— Само заради протокола, мога ли да ви запитам каква бе тази грешка?

— Имаше… — Колебанието й едва се усещаше. — Помислих, че едно от бижутата ми липсва. Намерих го.

На телефонния номер се обаждаха за убийства, изнасилвания и тежки телесни повреди. „И пипайте много внимателно.“

— Ясно. — Инспектор Ланге се повъртя, искаш да влезе вътре и да разбере какво крие от него. Но не можеше да направи нищо повече.

— Благодаря ви, мисис Гаснер. Извинявайте, че ви обезпокоих.

Продължаваше да стои ядосан пред вратата и я гледаше как се затваря под носа му. Върна се бавно при колата и потегли.

Ана затвори вратата и се обърна.

Валтер кимна с глава и каза тихо:

— Беше чудесна, Ана. Хайде да се качваме горе.

Обърна се към стълбището, а Ана измъкна скритата в пеньоара й ножица и я заби в гърба му.

ГЛАВА 28

Рим

Неделя, 4 ноември

12:00 часа

Времето този ден беше прекрасно и Иво Палаци реши да се разходят със Симонета и трите им хубави дъщери до Вилад’Есте. Докато вървеше подръка с жена си из легендарния парк Тиволи и гледаше тичащите пред тях момичета около фонтаните, Иво лениво си мислеше дали Пиро Лиджорио, създавайки парка за покровителите на семейство д’Есте, изобщо си е представял колко много радост ще дарява някой ден на милиони посетители. Вила д’Есте бе недалеч от Рим, сгушена сред разположените на североизток високи Сабински хълмове. Иво често идваше тук, но винаги го изпълваше особено чувство, когато застанал на върха, погледнеше надолу към десетките бликащи, фонтани, всеки от които бе изкусно проектиран и различен от останалите.