Кръвна връзка - Страница 54

Алек започна:

— Недей да се сърдиш, че ти го казвам, моето момиче, но изглеждаш ужасно. Сега искам да се пъхнеш в леглото и да лежиш няколко дни без да ставаш. Ще поръчам продукти по телефона.

— Ако аз лежа, кой ще ни готви?

— Аз ще готвя — заяви Алек.

И Алек наистина приготви вечеря, след което й я поднесе в леглото.

— Боя се, че не съм много добър готвач — подхвърли весело той, докато поставяше подноса пред нея.

„Това е най-хубавият виц за годината“ — каза си Елизабет. Алек бе ужасен готвач. Всяко ядене бе или прегорено, или недопечено, или пък пресолено. Но Елизабет успя да хапне, отчасти защото умираше от глад, а също и защото не искаше да го обиди. Той седеше при нея и я разсейваше с разни истории. Не спомена нито дума, че се е изложила в гаража на полицията. За което му бе благодарна.

Двамата прекараха следващите няколко дни във вилата, като Елизабет лежеше в леглото, а Алек шеташе около нея, готвеше и й четеше. Струваше й се, че през цялото време телефонът не спря да звъни. Иво и Симонета се обаждаха всеки дан, за да проверят как се чувства, а също и Елен и Шарл, и Валтер. Дори Вивиан й се обади. Всички предлагаха да дойдат и да поседят при нея.

— Наистина съм добре — уверяваше ги тя. — Няма смисъл да идвате. След няколко дни ще бъда в Цюрих.

Рийс Уйлямс се обади. Едва когато чу гласа му, Елизабет разбра колко много й е липсвал.

— Научих, че си решила са съперничиш на Елен — каза той.

Но в гласа му се усещаше загриженост.

— Грешиш. Аз се състезавам само в планините, и то на спускане. — Стори й се невероятно, че вече може да се шегува за случилото се.

— Радвам се, че си добре, Лиз — добави той.

Топлината в гласа му, както и думите му, я успокоиха. Помисли си дали не е с друга жена в момента и коя ли може да е тя. Сигурно е някоя красавица.

„Да бъде проклета!“

— Знаеш ли, че вестниците писаха за тебе? — попита Рийс.

— Не.

— Цитирам: „Богата наследница едва остава жива след автомобилна катастрофа. Само няколко седмици след като баща й — известният…“ За останалото можеш да се досетиш.

Говориха по телефона около половин час, а когато Елизабет остави слушалката, се чувстваше много по-добре. Рийс й се струваше истински загрижен за нея. Не можеше да разбере дали прави същото с всяка жена. Това бе част от чара му. Спомни си как бяха отпразнували рождения иден. „Мисис Рийс Уйлямс.“

В стаята влезе Алек и забеляза:

— Много си се захилила.

— Така ли?

Рийс винаги успяваше да я накара да се развесели. Помисли си, че може би ще трябва да му разкаже за поверителния доклад.

Алек бе уредил да дойдат да ги вземат с един от самолетите на компанията и да ги закарат до Цюрих.

— Неприятно ми е, че трябва да те закарам обратно — извини й се той, — но има няколко спешни въпроса, които не търпят отлагане.

Полетът до Цюрих премина нормално. На летището я посрещнаха журналисти. Елизабет даде кратко изявление за катастрофата, а после Алек й помогна да се качи в лимузината и потеглиха към офиса на компанията.

Седеше в заседателната зала, заобиколена от членовете на съвета. Рийс също бе там. Заседанието продължаваше вече повече от три часа и залата бе задимена от цигари и пури. Елизабет все още не се бе успокоила от преживяното и имаше силно главоболие. „Няма защо да се тревожите, мис Рофи. Щом отмине сътресението, ще изчезне и главоболието.“

Огледа напрегнатите и гневни лица около себе си.

— Реших да не продаваме — бе им съобщила тя.

Решиха, че е деспотична и упорита. Ако само знаеха колко малко й трябваше да се предаде. Но вече бе невъзможно. Някой от присъстващите бе враг. Ако сега се оттегли, той ще бъде победителят.

Бяха се опитали да я убедят, като всеки действаше в собствения си стил.

Алек разсъждаваше логично.

— „Рофи и синове“ има нужда от опитен президент, Елизабет. Особено в настоящия момент. Искам да се оттеглиш, което ще бъде от полза и за тебе, и за всички останали.

Иво се осланяше на умението си да очарова.

— Ти си хубава млада жена, скъпа. Целият свят е твой. Защо искаш да станеш робиня на нещо толкова скучно като бизнеса, след като можеш да се оттеглиш, да си живееш приятно и да си пътуваш…

— Пътувала съм достатъчно — напомни му Елизабет.

Шарл приложи логиката на галите:

— Случи се така, че ти получи ръководството вследствие на трагедия, но няма никакъв смисъл да се опитваш да ръководиш компанията. Имаме сериозни проблеми. Ти само ще ги влошиш.

Валтер заговори без заобикалки:

— Компанията си има достатъчно неприятности. Нямаш представа колко са. Ако не продадеш, сега, утре ще бъде късно.

Елизабет се почувства така, като че ли е попаднала във вражеска обсада. Слушаше ги, изучаваше ги и обмисляше казаното от тях. Всеки твърдеше, че иска доброто на компанията — но в същото време някой от тях се опитваше да я унищожи.

Но имаше нещо, което й бе съвсем ясно. Всички искаха тя да се оттегли, да им разреши да продадат дяловете си и да допусне странични хора в ръководството на „Рофи и синове“. Елизабет знаеше, че в момента, в който направи това, шансовете й да открие предателя изчезват. Докато оставаше вътре в играта, щеше да има възможност да разбере кой саботира компанията. Ще остане само дотогава, докато е необходимо. Не бе прекарала напразно последните три години близо до Сам и бе научила нещичко за големия бизнес. Ще продължава да прилага стратегията на Сам с помощта на изградения от него опитен щаб от специалисти. Настойчивостта на всички членове на съвета да я накарат да се оттегли сега само я убеждаваше, че е длъжна да остане.